tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21358
31 мар. 2014 г., 00:24

Майките самотници 

  Поэзия » Другая
695 1 4

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена,
живяла някога във древността,
сега е спомен. Тихо спотаена
надеждица за слънчева зора.
Когато пак ще се роди усмивка.
Кошмарът ще превърне в светлина.
Смъртта ще спре ехидно да се киска,
изтръгнала жестоката вина.
Във вяра се превръща всяка мисъл,
поела път към рожбите сега,
че Бог е справедлив, и е орисал
след век дори да срещнем милостта.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??