Mar 24, 2008, 4:24 PM

Макар и да боли 

  Poetry
593 0 2
При теб се връщам ей така,
без блясъка в онези две очи.
Гледам те и спомням си една лъжа,
но само вътрешно боли.

Отвън съм нова, променена!
Едва ли можеш ти да ме познаеш!
Вече не личи, че толкова съм наранена
и едва ли някога ще го узнаеш.

Но аз онази обич ще изтръгна,
дори да се наложи да убия своето сърце!
Напред към огъня ще тръгна
и ще го хвана с двете си ръце!

Ще ме заболи за кратко, но ще спре!
Тогава раните завинаги ще се затворят!
Любовта и всичко в мене ще умре
и нови пътища ще се разтворят!

© Валентина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??