24.03.2008 г., 16:24 ч.

Макар и да боли 

  Поезия
594 0 2
При теб се връщам ей така,
без блясъка в онези две очи.
Гледам те и спомням си една лъжа,
но само вътрешно боли.

Отвън съм нова, променена!
Едва ли можеш ти да ме познаеш!
Вече не личи, че толкова съм наранена
и едва ли някога ще го узнаеш.

Но аз онази обич ще изтръгна,
дори да се наложи да убия своето сърце!
Напред към огъня ще тръгна
и ще го хвана с двете си ръце!

Ще ме заболи за кратко, но ще спре!
Тогава раните завинаги ще се затворят!
Любовта и всичко в мене ще умре
и нови пътища ще се разтворят!

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??