Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам.
Тихо в някой ъгъл, скривам тъмнината.
Боса се затичвам, мечтите си достигам.
Не искам и не вярвам, че надеждата е сляпа.
Притихнала дочувам щурчовата песен.
В тревите си събирам капчици роса.
Сърцето ми вибрира в ритъма чудесен,
дарявайки любов, разперило крила. ...