Малка къщичка на хълма
Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам.
Тихо в някой ъгъл, скривам тъмнината.
Боса се затичвам, мечтите си достигам.
Не искам и не вярвам, че надеждата е сляпа.
Притихнала дочувам щурчовата песен.
В тревите си събирам капчици роса.
Сърцето ми вибрира в ритъма чудесен,
дарявайки любов, разперило крила.
Очаквам пак в дете да се превърна.
С усмивка всеки изгрев да посрещам,
в онази малка къщичка на хълма,
където неочаквано със себе си се срещам…
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Мари! Винаги намираш думички, с които да ме стоплиш... Прегръщам те 💖
-
Махнах ти шапката, за да видя, че съм подминала това твое мило стихотворение, Скити.😃 Не оставяй безлюдна тази къщичка, за да има къде да правиш тези срещи със себе си, мила! Пробуди носталгия у мен към отминалото време...💖🌹😘
-
Зиги, мислех, че съм с шапка- невидима
-
Много философско, следователно, адски много ми хареса! Срещите със себе си са вълнуващи и немалко страшни някой път, но няма нищо по-хубаво от това да поговориш със себе си и да се разбирате, така да се изразя. А твоето си е чиста “боса” и искрена красота с капчици роса… мечтание! Браво!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
