На хорото я посаках -
румена и бяла...
И на тате дума рекох:
Обич ме изгаря!
Хубост, от шикер, та лепне,
стан - чевръст, тополен,
огън в устните ù стъкнат,
погледът ù – пролет...
Таз момичка, като слънце,
ще я взема, тате,
нивите ще сея – зрънце
да родят богато... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up