7 ene 2011, 23:51

Малка мома 

  Poesía » Otra
2206 0 23

На хорото я посаках -

румена и бяла...

И на тате дума рекох:

Обич ме изгаря!

 

Хубост, от шикер, та лепне,

стан - чевръст, тополен,

огън в устните ù стъкнат,

погледът ù – пролет...

 

Таз момичка, като слънце,

ще я взема, тате,

нивите ще сея – зрънце

да родят богато...

 

Ще я искам,  малка Рада,

ако ми пристане,

къща чудна ще захвана,

точно на мегдана...

 

Ще отпуша търговийка

и дюкян ще спретна -

само да е моя, тате,

хубостта ù сетна...

 ---------------------

И когато,  вечер късно,

до оджак се смушим,

във прегръдки снежнобели

юнаклък ще сгуша...

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??