>>> С благодарност
>>> към Х.К.Андерсен, Разказвачът
>>> на най-човешките приказки
Душата ми е пепел, принце мой,
защото чувам как ме обвиняваш,
че искала съм всеки ден безброй
неща - които изтърпяваш.
А спомняш ли си, принце мой, когато
от кораба изпадна в моя свят? -
почти удавник, в място непознато,
аз приютих те в нашия палат.
И помниш ли, очи като отвори, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up