Небето се надвеси ниско над града,
някак грижовно му спусна постели...
малко е късно
за схлупени спомени
и за любов по улиците опустели.
Времето, в образ на стара жена,
наметната с вехтичка дрипа -
поспря се зад ъгъла, после едва
се изправи и тръгна да пита -
"Часът ви колко е?
А вашият? Защото моят изостава...
И малко късно е ...