Те бяха родени
край различни звезди,
но срещаха поглед всяка вечер,
когато насочваха своите очи
в небето далече, далече.
Не знаеха един за друг дори,
но вечно си разменяха усмивки.
С подръчни телескопи без почивка
притегляни магически, планетите оптически
разглеждаха, дори да им се спи.
От техните очи излезе пламък –
буквално и в метафора. Излезе светлина,
блещукаща във ириса на двамата,
и тръгна да лети във вечността,
за да се сблъска и направи Малък взрив
в средата на Вселената след хиляди години,
спасявайки света да не погине
и връщайки му онзи ритъм див.
© Емил All rights reserved.