5 abr 2016, 20:11

Малък взрив 

  Poesía » De amor, Filosófica
390 0 4

Те бяха родени

край различни звезди,

но срещаха поглед всяка вечер,

когато насочваха своите очи      

в небето далече, далече.

 

Не знаеха един за друг дори,

но вечно си разменяха усмивки.

С подръчни телескопи без почивка

притегляни магически, планетите оптически

разглеждаха, дори да им се спи.

 

От техните очи излезе пламък –

буквално и в метафора. Излезе светлина,

блещукаща във ириса на двамата,

и тръгна да лети във вечността,

 

за да се сблъска и направи Малък взрив

в средата на Вселената след хиляди години,

спасявайки света да не погине

и връщайки му онзи ритъм див.

© Емил Todos los derechos reservados

-

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??