МАНДОЛИНА
Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!
Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!
И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа любов.
За сън Нощта си ризата съблича ...