17.08.2011 г., 10:07 ч.

Мандолина 

  Поезия » Любовна
1418 0 3
МАНДОЛИНА
Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!
Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!
И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа любов.
За сън Нощта си ризата съблича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??