Mar 9, 2018, 2:45 PM  

Мартенски вятър 

  Poetry » Landscape
740 2 13
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше,
корените вдигнала напръсти.
После гениално акордираше
всеки звук, от вятъра откъснат.
Клоните, невкусили зеленото,
от наивност розова сълзяха.
Те не знаеха, че забраненото
ги привлича. Девственици бяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??