9 mar 2018, 14:45  

Мартенски вятър 

  Poesía » Del paisaje
739 2 13
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше,
корените вдигнала напръсти.
После гениално акордираше
всеки звук, от вятъра откъснат.
Клоните, невкусили зеленото,
от наивност розова сълзяха.
Те не знаеха, че забраненото
ги привлича. Девственици бяха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??