Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната,
среднощната тайна, скъсява се пак.
Отблясъци по листата ми...
Пак не си спал, сънуваш се пак.
Не виждаш ли колко съм ясна?
Луна и дървета, разлистени в бряг.
Строшаваш я в букви от спомени.
Графитени тайни, умряла звезда.