BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
Jun 12, 2009, 9:37 PM

Машината 

  Poetry
587 0 1
Машината се движи неуморно,
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.

Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.

Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас!

Без нас! Това е!

 

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??