Машината

Jun 12, 2009, 9:37 PM

Poetry

673 0 1

Машината се движи неуморно,
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.
Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.
Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Машината

Искате да прочетете повече?

Random works