BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
12.06.2009 г., 21:37 ч.

Машината 

  Поезия
586 0 1
Машината се движи неуморно,
поскърцва в стария си ритъм,
тъга в мъгла, простряла се около нея,
скрибуцане и пак напред до края.

Трошейки клони, извън пътя,
пробужда древните дъбрави,
ръце извиват немощни дървета в здрача,
за мириса на мухъл отговорни.

Немощно място в
невзрачен час,
машинно масло
и вик без глас!

Без нас! Това е!

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??