May 5, 2011, 7:50 AM

Маска 

  Poetry » Love
951 0 11
Усещам тъгата, облечена в ризница
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина,
а зад цветния шал виждам тънка душа,
дето страшно прозира и трепери разлистена,
ужасяващо тиха насред гръмката кал.
И безмълвна крещя срещу силата глуха
да приспи вътре в теб този автопилот.
Нямаш време за цялата тази разруха.
Ти ми трябваш. Не само сега. Доживот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Биларева All rights reserved.

Random works
: ??:??