Усещам тъгата, облечена в ризница
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина,
а зад цветния шал виждам тънка душа,
дето страшно прозира и трепери разлистена,
ужасяващо тиха насред гръмката кал.
И безмълвна крещя срещу силата глуха
да приспи вътре в теб този автопилот.
Нямаш време за цялата тази разруха.
Ти ми трябваш. Не само сега. Доживот.