Усещам тъгата, облечена в ризница
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина,
а зад цветния шал виждам тънка душа,
дето страшно прозира и трепери разлистена,
ужасяващо тиха насред гръмката кал.
И безмълвна крещя срещу силата глуха
да приспи вътре в теб този автопилот.
Нямаш време за цялата тази разруха.
Ти ми трябваш. Не само сега. Доживот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация