Маскарад
МАСКАРАД
Боже, какво гордо лицемерие...!
Всичко е облечено театрално,
но нагло изисква от нас доверие,
че ни представя нещата реално.
Редят се политици на парад,
бият се в гърдите патриоти,
погледнеш ли внимателно отзад -
все дебеловрати, жалки идиоти.
Разногласия, сближаване, отдалечаване...
както ги подухне силен вятъра,
сделки, отнемане, подаряване -
все по-грандиозен става театъра.
Всичко е „в името на родината“ -
ритането, плюенето, парите и славата,
а децата им се мотаят в чужбината,
корени там пускат и ни забравят.
От българи, вече многонационални -
бели, черни, цветни, бакърени... -
все неравностойни, "онеправдани“,
за милата Бъргария сме „закахърени“.
Боже, какво лицемерие, маскарад...
Коли, коли на километри се редят. -
Използват дните на „Обединението“
да споделят „бедността“ си със съседите...
06 09 2016
© Надежда Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Остро хубавичко.
-
Дя, Краси, права си! Ако се проследи историята след Освобождението, ще се видят и много убийства и грешни политически решения, породени точно от тези различия. Може би идват още от предходните петстотин години. Сега, или трудно се навлиза в новия свят, или се връхлита в него с гръм. Ще се научим, ще свикнем, децата ще ни научат...
-
Българите отдавна не са обединени - нито в собствената си държава, нито извън нея. Но това е едновременно следствие и причина за други глобални събития. Коментарът ми е обобщаващ. Хареса ми творбата ти, Надя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
