Маската

Feb 27, 2009, 11:36 AM

Poetry » Love

630 0 2

Свалих си маската тъй мрачна
и надигнах поглед към Луната,
тя разкъсваше с усмивка здрача,
гледайки вторачено в Земята.
После Слънцето яви се
зад върха на планината,
блесна всичко и смени се
мрака черен със светлината.
Пак разбудиха се всички,
сякаш почва днес животът,
хора, кучета и птички,
всички почнаха да тропат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Маската

Want to read more?

Random works