sandroto (Калин Станчев)
22 8
27 feb 2009, 11:36

Маската 

  Poesía » De amor
523 0 2
Свалих си маската тъй мрачна
и надигнах поглед към Луната,
тя разкъсваше с усмивка здрача,
гледайки вторачено в Земята.

После Слънцето яви се
зад върха на планината,
блесна всичко и смени се
мрака черен със светлината.

Пак разбудиха се всички,
сякаш почва днес животът,
хора, кучета и птички,
всички почнаха да тропат.

Аз единствен сам стоях си,
гледах плахо настрани,
чудех се защо живях си
сам-самичък толкоз дни.

Що все търся да намеря
онзи див любовен зов,
и пак пред моята постеля
няма пустата любов.

Маската си пак постявам,
че засветка се денят,
и Луната аз ще чакам,
че само с нея съм познат...

© Калин Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??