Със мъртвешки ръце жадно лази брегът ти,
колко цвят ще даде този сноп коренища?
Пещерите задръсти, пещерите ми слънчеви
и разби там, където приспивах годините.
С изкълвани очи ще се блъсна в колоните,
твоя вечен адрес ще завлача надолу,
шепа букви от дъното ще захвърля в отломките,
шепа черни пендари – да платят за отровата.
После, синя от зимата, ще изям върховете ти,
ще разливам от виното и дано да се вкисне
този пристан проклет, този… взели го мътните,
ще удавя във шепа мастилени изгреви.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up