Със мъртвешки ръце жадно лази брегът ти,
колко цвят ще даде този сноп коренища?
Пещерите задръсти, пещерите ми слънчеви
и разби там, където приспивах годините.
С изкълвани очи ще се блъсна в колоните,
твоя вечен адрес ще завлача надолу,
шепа букви от дъното ще захвърля в отломките,
шепа черни пендари – да платят за отровата.
После, синя от зимата, ще изям върховете ти,
ще разливам от виното и дано да се вкисне
този пристан проклет, този… взели го мътните,
ще удавя във шепа мастилени изгреви.