Плува месечинката в небето,
а край нея – рой снежинки.
Слава Богу, у дома се носи
ароматът топъл хлебен.
Спят спокоен сън децата ми –
тихичко, на пръсти ги завивам.
Кръстя се за внучката, за дъщеря си
и едва тогава в сън потъвам.
Простичко е, но красиво
от такова щастие да дишаш.
Честно си признавам аз, приятели,
че такава приказна картина ...