19 ene 2010, 18:27

Матриархално 

  Poesía » De amor
1290 0 29
Плува месечинката в небето,
а край нея – рой снежинки.
Слава Богу, у дома се носи
ароматът топъл хлебен.
Спят спокоен сън децата ми –
тихичко, на пръсти ги завивам.
Кръстя се за внучката, за дъщеря си
и едва тогава в сън потъвам.
Простичко е, но красиво
от такова щастие да дишаш.
Честно си признавам аз, приятели,
че такава приказна картина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??