Jan 10, 2021, 11:33 AM

Мазохистичен етюд 

  Poetry » Love
661 0 4

При мен дойде необуздан и ничий.

В душата си те пуснах да вилнееш 

жребецо буен с безмилостни копита.

Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет 

всеки следващ удар на подковите.

Съборих светите прегради -

простор да дам на дивите ти страсти.

Прогоних от сърцето си приятели - 

единствен господар да бъдеш...

Ала не предвидих самотата.

Изпепеляваща

                 горчива

                         празнота.

 

 

 

© Силва Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??