10 янв. 2021 г., 11:33

Мазохистичен етюд 

  Поэзия » Любовная
629 0 4

При мен дойде необуздан и ничий.

В душата си те пуснах да вилнееш 

жребецо буен с безмилостни копита.

Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет 

всеки следващ удар на подковите.

Съборих светите прегради -

простор да дам на дивите ти страсти.

Прогоних от сърцето си приятели - 

единствен господар да бъдеш...

Ала не предвидих самотата.

Изпепеляваща

                 горчива

                         празнота.

 

 

 

© Силва Михалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??