Apr 27, 2006, 4:16 PM

Мазохистка 

  Poetry
1006 0 3

В спомените нямам сили да погледна

и повече от всичко не искам да се сещам,

как с теб бях толкова щастлива,

а сега от проклетата болка се свивам

и не виждам изход ...

Нямам сили даже да заплача,

в ръцете си снимката твоя държа -

да я оставя така и не успях,

а да се измъчвам има ли полза?...

 

 

Каква мазохистка съм била,

но за съжаление много късно го разбрах.

Явно, харесва ми да ме боли,

затова сърцето на парченца разбих...

 

© Ливия Радева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сякаш е писано точно за мен
  • Браво! Много добре изказано..много силно и искрено…Поздрав!
  • Абсолютно си права за жалост... Иначе браво за страхотния стих =)
Random works
: ??:??