livia (Ливия Радева)
19 15
27 abr 2006, 16:16

Мазохистка 

  Poesía
1035 0 3

В спомените нямам сили да погледна

и повече от всичко не искам да се сещам,

как с теб бях толкова щастлива,

а сега от проклетата болка се свивам

и не виждам изход ...

Нямам сили даже да заплача,

в ръцете си снимката твоя държа -

да я оставя така и не успях,

а да се измъчвам има ли полза?...

 

 

Каква мазохистка съм била,

но за съжаление много късно го разбрах.

Явно, харесва ми да ме боли,

затова сърцето на парченца разбих...

 

© Ливия Радева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сякаш е писано точно за мен
  • Браво! Много добре изказано..много силно и искрено…Поздрав!
  • Абсолютно си права за жалост... Иначе браво за страхотния стих =)
Propuestas
: ??:??