МЕЧТА
Искам да отгледам кошута
в най-светлия миг на сърцето си,
където са незрими и нечути
всякакви мъдри човешки съвети.
И когато стане узряла и пищна сърна,
да изляза на празничен лов
и с най-вярната си и точна стрела
да я пронижа. От любов.
И след това, години след това
отчаяно и дълго да се питам:
„Защо се луташ без душа,
когато тя умря
в копитата
на убитата
от теб сърна?”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!