25.09.2010 г., 19:54 ч.

Мечта 

  Поезия
473 0 4

МЕЧТА

 

Искам да отгледам кошута

в най-светлия миг на сърцето си,

където са незрими и нечути

всякакви мъдри човешки съвети.

 

И когато стане узряла и пищна сърна,

да изляза на празничен лов

и с най-вярната си и точна стрела

да я пронижа. От любов.

 

И след това, години след това

отчаяно и дълго да се питам:

„Защо се луташ без душа,

когато тя умря

в копитата

на убитата

от теб сърна?”

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко се замислих.
    Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!
  • Харесах!
  • Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
  • !*
Предложения
: ??:??