Oct 31, 2006, 1:22 PM

Мечта 

  Poetry
844 0 10
Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!

Мразя туй, което върша!
Повдига ми се, няма смисъл!
Осем часа съм сред мърша...
Кога ли въздух ще подишам?

Колко още ще изкарам
в една изкуствена Матрица?
От ден на ден надолу падам...
А все мечтаех да съм птица...

Вярно. Аз съм си виновна.
Изглежда си го заслужавам.
Ала как да си помогна?
И как от мен си да избягам?

Сякаш, още не е късно
да тръгна срещу ветровете...
Та в мечтите да възкръсна
като дъга над домовете...

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??