Мечта

Dec 10, 2011, 1:31 AM

Poetry » Phylosophy

1370 0 12

Тя живее в скут на облак.
С душ от слънцето се къпе.
Като истина е гола,
по въже от вятър стъпва.
Балансира като щъркел -
в многоточие ловува.
През простора се промъква
като в таен вход на Лувъра.
С ято птици си играе.
По очите им разбира,
че в небето свършва раят,
щом сокол към теб пикира. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мечта

Want to read more?

Random works