ria (Гергана Иванова)
284 3180
10.12.2011 г., 1:31 ч.

Мечта 

  Поезия » Философска
1285 0 12

Тя живее в скут на облак.

С душ от слънцето се къпе.

Като истина е гола,

по въже от вятър стъпва.

 

Балансира като щъркел -

в многоточие ловува.

През простора се промъква

като в таен вход на Лувъра.

 

С ято птици си играе.

По очите им разбира,

че в небето свършва раят,

щом сокол към теб пикира.

 

Още малка е, но силна.

Аз отглеждам я в сърцето.

Тя, душата ми, роди я,

ти ù развържи крилете.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??