МЕЧТАНИЕ

Oct 2, 2007, 1:55 PM

Poetry

746 0 5

Разсеяно-жълти къдрици,

очи теменужени, ясни

припламват и гаснат отново.

Ухание на балдахин.

Немея пред златния поглед.

Копнея за сините нощи.

Извивам се като бръшлян

около твоето бронзово тяло.

Разпръсват се пак светлините,

на точици се превръщат

между ореховите листи,

когато с теб крачим във парка.

Прокарвайки опипом пръсти

във тъмното, за да си легна,

си спомням, че ти беше сън,

какъвто отново ще видя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2007-10-03T12:35:48+03:00

Браво!
Доротея (Маргарита Дянкова)

2007-10-03T12:33:54+03:00

Благодаря ви. Това е едно от най-новите ми стихотворения, което написах това лято. То е и в новият ми стил-без рими, само с ритъм. Вдъхнових се от едно момче, естествено, в което бях влюбена. Радвам се, че ви е харесало.
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-02T21:38:46+03:00

Красиво и романтично!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-02T16:37:13+03:00

Много красиво и поетично.
Браво, Доротея, мила, с обич.
Елишка (Елица Стоянова)

2007-10-02T15:31:32+03:00

Замечтах се Поздрави!
Хубаво стихотворение!