МЕЧТАНИЕ

2 oct 2007, 13:55

Poesía

787 0 5

Разсеяно-жълти къдрици,
очи теменужени, ясни
припламват и гаснат отново.
Ухание на балдахин.
Немея пред златния поглед.
Копнея за сините нощи.
Извивам се като бръшлян
около твоето бронзово тяло.
Разпръсват се пак светлините,
на точици се превръщат
между ореховите листи,
когато с теб крачим във парка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

МЕЧТАНИЕ

Искате да прочетете повече?

Propuestas