Когато пак в съня ми се промъкнеш,
Събуждам се, обляна във мечти,
Че истина е и ще ме прегърнеш
И този път не ще си тръгнеш ти.
Не искам да ме пускаш, но е време.
Денят започва според своя график.
Нима да те обичам пак е бреме?
Нима и чувствата си имат трафик?
Щом мога да те видя само нощем,
Когато съм затворила очи.
Ще те очаквам пак и още
Ще те погаля с лунните лъчи.
© Bo Boteva All rights reserved.