BoBoteva
75 results
Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
  57 
мълчани думи,
но духом усетени...
да, обичам те
  71 
следи от буря:
прекършени дървета
колко е тихо
лястовичета
гнездят под стряхата ми: ...
  51 
Телефонът очаквам да звънне,
Тишината отрязвам я с нож.
Не примигва екранът самотен,
Потрепервам и пращам ти зов.
Телепатия има ли още? ...
  93 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  119 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  85 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  104 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  121 
Има ли, питам се, друг вариант
тази любов да се случи реално?
Ти се държиш като блед фигурант,
каза „Обичам те!“ тъй театрално.
Да, не отричам, че имаш талант, ...
  142 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  161 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  179 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  144 
Мое единствено смело момиче,
Още си спомням при нас как пристигна.
Наша силна любов, в теб се вричаме.
Имаш харизма и дарба мистична!
Колко вселени сама ще откриваш! ...
  179 
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
  171 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  238 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  129 
Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
  267  18 
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
  95 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  146 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  169 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  116 
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
  156  11 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  119 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  139 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  113 
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
  198 
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
  121 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  180 
тъга че ти си
някъде там и нищо
не се усмихва
  130 
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
  260  15 
Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
  117 
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
  205 
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
  150 
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
  141 
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
  160 
Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
  135 
Научен порив с вкус химичен
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
  100 
Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз ...
  160 
На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
  122 
В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...
  145 
Random works
: ??:??