BoBoteva
75 results
Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
57
3
3
71
3
2
следи от буря:
прекършени дървета
колко е тихо
лястовичета
гнездят под стряхата ми: ...
прекършени дървета
колко е тихо
лястовичета
гнездят под стряхата ми: ...
51
4
2
Телефонът очаквам да звънне,
Тишината отрязвам я с нож.
Не примигва екранът самотен,
Потрепервам и пращам ти зов.
Телепатия има ли още? ...
Тишината отрязвам я с нож.
Не примигва екранът самотен,
Потрепервам и пращам ти зов.
Телепатия има ли още? ...
93
3
4
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
119
4
6
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
85
4
3
104
4
4
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
121
2
5
Има ли, питам се, друг вариант
тази любов да се случи реално?
Ти се държиш като блед фигурант,
каза „Обичам те!“ тъй театрално.
Да, не отричам, че имаш талант, ...
тази любов да се случи реално?
Ти се държиш като блед фигурант,
каза „Обичам те!“ тъй театрално.
Да, не отричам, че имаш талант, ...
142
4
8
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
161
3
9
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
179
4
5
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
144
4
8
Мое единствено смело момиче,
Още си спомням при нас как пристигна.
Наша силна любов, в теб се вричаме.
Имаш харизма и дарба мистична!
Колко вселени сама ще откриваш! ...
Още си спомням при нас как пристигна.
Наша силна любов, в теб се вричаме.
Имаш харизма и дарба мистична!
Колко вселени сама ще откриваш! ...
179
2
7
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
171
5
9
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
238
3
9
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
129
2
7
Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
267
6
18
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
95
2
2
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
146
5
7
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
169
6
7
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
116
2
3
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
156
6
11
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
119
1
1
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
139
4
5
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
113
3
2
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
198
6
8
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
121
2
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
180
7
6
130
2
3
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
260
5
15
Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
117
2
6
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
205
3
1
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
150
1
5
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
141
4
7
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
160
2
4
Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
135
1
2
Научен порив с вкус химичен
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
100
1
2
Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз ...
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз ...
160
2
2
На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
122
1
В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...
145
1
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
