BoBoteva
91 results
жива легенда
конци от сняг и рубин
гонят страхове
преплетен символ
носи пролетния дух ...
  86 
в зимната вечер
търся звезди на небето
стичат се сълзи
***
не плача за теб ...
  102  10 
студено слънце
осветява пътя ми
февруари е
дълбокият сняг
ни топли през лятото ...
  68 
Идеята за следните кратки форми дойде от текста на песента на ФСБ „Ще се прегърнем“ с автор Михаил Белчев и от един извън Откровенски спор на тема „хайку“
https://textove.com/fsb-pak-shte-se-pregarnem-tekst
тесни улици
сред аромат на липи
прегръдка и зов ...
  59 
Бъди промяната
Промяната търсиш ли, вече герой си.
От теб тя започва, прави я със стил.
Награда не чакай. Усмивките брой си.
За мен значат много – Човек, че си бил. ...
  188  13 
Обичта ми не идва в комплект
със свидетелство колко е чиста.
Аз не съм нагримиран субект
и не тичам в насрещната писта.
Не подписвам и договор брачен, ...
  120 
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
  169  12 
Погледи, мисли, от които боли.
Вземаме, даваме, без да броим.
Тази любов пак се сблъска в скали.
Само събаряме, без да строим:
с тебе в различни вселени стоим! ...
  156  11 
Бях детенце синеоко.
Ах, обичах да творя!
Лесно мислех, че ще мога
Еверест да покоря.
Рано ставах и се трудих. ...
  194  16 
Пчеларско
Нашият баща Марин
Има занаят един.
Вижте го как в свойта къща
с липов мед се той завръща. ...
  103 
Февруарското утро ми носи уют,
Добротата в душата ми радостно свети.
Песента ми полита в зимния студ,
Преминава небе, кръгозор и планети.
Пожелавамe вяра, живот и късмет, ...
  172 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  159 
мартенско слънце
изпращам тази зима
с букет от лъчи
тясна пътека
през боровата гора ...
  136  10 
Не мога вече
(Френски сонет)
Аз спирам вече, точка слагам.
Не мога да се събера.
С душа, сърце съм в таз игра ...
  164 
песен на щурче
с която си отива
миг от лятото
дъждовна капка
се слива с кална локва ...
  146 
Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
  178 
мълчани думи,
но духом усетени...
да, обичам те
  150 
следи от буря:
прекършени дървета
колко е тихо
лястовичета
гнездят под стряхата ми: ...
  111 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  196 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  175 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  158 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  178 
Има ли, питам се, друг вариант
тази любов да се случи реално?
Ти се държиш като блед фигурант,
каза „Обичам те!“ тъй театрално.
Да, не отричам, че имаш талант, ...
  207 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  224 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  288 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  231 
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
  229 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  327 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  176 
по прозореца
кротък дъжд през декември
носи почуда
танц на снежинки
прониква в мислите ми ...
  96 
Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
  362  18 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  236 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  258 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  163 
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
  217  11 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  157 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  185 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  154 
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
  159 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  237 
Random works
: ??:??