BoBoteva
62 results
по прозореца
кротък дъжд през декември
носи почуда
танц на снежинки
прониква в мислите ми ...
  42 
Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
  110  13 
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
  41 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  79 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  92 
пчела кацнала
на цъфнал черешов цвят
мислено летя
запечатан плик
с писмо до любимия ...
  77 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  85 
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
  116  11 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  81 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  98 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  75 
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
  127 
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
  80 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  112 
тъга че ти си
някъде там и нищо
не се усмихва
  95 
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
  157  13 
Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
  84 
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
  119 
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
  105 
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
  105 
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
  121 
Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
  97 
Научен порив с вкус химичен
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
  70 
Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз ...
  108 
На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
  82 
В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...
  101 
Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата. ...
  111 
Утро неделно! Накрая пристигна -
късно кафе със сметана и чар;
бавна целувка – от теб ми е дар.
Време за нас – ти нима ми намигна?
Наша неделя – усещам копнеж! ...
  128 
Кой кого заблуди тази нощ?
Кой отрече студената зима?
Няма „Ние“ и няма да има –
беше нежен, но беше и лош.
Жадно вкуси от моята младост, ...
  132 
Понякога виждам от пясък частици,
останали още от жаркото лято.
Тук-там са самотно накацали птици,
пропуснали плана на своето ято.
Изпаднали букви от пъзел любовен – ...
  134 
Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...
  168 
Тъга и тревога така си приличат,
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...
  108 
Как ще вдъхнеш през този екран
от парфюма по моята кожа?
Как да бъдеш от мене разбран,
щом да бъдеш сега тук не можеш?
Как ще галиш косите ми ти ...
  120 
Младостта си отива и е ясно това
Не от белите жички по моята глава….
Песен на Михаил Белчев (1977г.)
по текст на Недялко Йорданов
Младостта отминава в календара жесток, ...
  249 
Днес съм седнал с поглед чист,
с молив, стиснат във юмруче,
пиша, пиша върху лист
как отново искам куче.
Мамо, тате, дума давам - ...
  298  19 
Дядо Коледа се спря -
до вратата се подпря.
Вече всичко опакова.
Вън го чака шейна нова.
Знае, няма да се спи ...
  237 
С ноември съвсем се от чувства оголих,
душата ми също без време олекна.
Сълзите си вкупом далече прогоних.
Зовът на сърцето нанейде отекна –
прелитна високо над скалния хребет, ...
  183 
В Бургас, казват, рядко вали
и трудно ще срещнете зима.
Снегът там е рядкост, нали?
Обаче, красавци пък има!
Така най-случайно веднъж ...
  214 
Не сънувам морето безбрежно,
не тъгувам за теб, светъл блян!
Погалѝ ме насън топло, нежно!
В този свят бях от обич облян.
Помисли си, преди да си тръгнеш, ...
  105 
Обичам те, родна Албена!
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
  125 
Random works
: ??:??