Мечтател

Sep 29, 2012, 2:21 PM

Poetry » Humour

568 0 2

Тоз живот ми стана тесен -

все ми стиска, стиска, стиска.

Да побягна, луд и бесен,

в друг живот ми се прииска.

В друга кожа, с друго име

пола си да променя

и забравил, че ме има,

всичко старо да сменя.

Шеф, жена, родà, познати,

навици и номера –

в миналото да ги пратя,

чисто нов да се родя.

Не в Европа, в Атлантида

друг живот да почна аз –

като мида, стрида, гнида -

само да не съм у нас.

Но си викам: „Спри, човече,

и добре си помисли.

Ти за Рай мечтаеш вечен,

но ще бъдеш ли щастлив?”

Няма да си лъган, тъпкан,

псуван, беден, унижен...

Туй живот ли е – без тръпка ?

Не, това не е за мен...

Гледах мача, пийнах бира,

в чалгата се потопих,

после кротко онанирах

и... с мечтите се простих.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

росина (Росица Димова)

2012-10-04T15:40:12+03:00

Уха, това си е Рай, от където и да го погледнеш!!!!
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

2012-09-29T22:33:32+03:00

Ха, ха, уникално! И... по български!
Поздрави!