29.09.2012 г., 14:21 ч.

Мечтател 

  Поезия » Хумористична
565 0 2

Тоз живот ми стана тесен -

все ми стиска, стиска, стиска.

Да побягна, луд и бесен,

в друг живот ми се прииска.

 

В друга кожа, с друго име

пола си да променя

и забравил, че ме има,

всичко старо да сменя.

 

Шеф, жена, родà, познати,

навици и номера –

в миналото да ги пратя,

чисто нов да се родя.

 

Не в Европа, в Атлантида

друг живот да почна аз –

като мида, стрида, гнида -

само да не съм у нас.

 

Но си викам: „Спри, човече,

и добре си помисли.

Ти за Рай мечтаеш вечен,

но ще бъдеш ли щастлив?”

 

Няма да си лъган, тъпкан,

псуван, беден, унижен...

Туй живот ли е  – без тръпка ?

Не, това не е за мен...

 

Гледах мача, пийнах бира,

в чалгата се потопих,

после кротко  онанирах

и... с мечтите се простих.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??