А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка,
докосва ме. Немил-недраг се скита,
а зимата е зад превала скрита...
Ех, ветре мой, какво да ти река?
И аз се се чувствам като теб и пак,
пилееш ми душата, като плява,
копнеж несбъднат, ветре, си остава,
тъй чистият и нежен пухкав сняг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up