27 dic 2023, 18:21

Мечти 

  Poesía » Filosófica
283 3 5
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка,
докосва ме. Немил-недраг се скита,
а зимата е зад превала скрита...
Ех, ветре мой, какво да ти река?
И аз се се чувствам като теб и пак,
пилееш ми душата, като плява,
копнеж несбъднат, ветре, си остава,
тъй чистият и нежен пухкав сняг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??