Седя си до нощната лампа
и пак се понасям в свят непознат.
Там никой не вика, не плямпа,
красиви момчета в краката ти спят.
Но аз съм сляпа за тези неща,
за тебе си мисля отново сега,
не мога своята болка така да тая -
единствен за мен си ти на света.
Мечтая аз пак до мен да си ти
и с целувки страстни да ме обсипваш,
но, уви, няма те тук в тежките дни
и отново сол в раната ми сипваш ти.