Мечти

4 may 2008, 13:32

Poesía

763 0 2

Седя си до нощната лампа

и пак се понасям в свят непознат.

Там никой не вика, не плямпа,

красиви момчета в краката ти спят.

Но аз съм сляпа за тези неща,

за тебе си мисля отново сега,

не мога своята болка така да тая -

единствен за мен си ти на света.

Мечтая аз пак до мен да си ти

и с целувки страстни да ме обсипваш,

но, уви, няма те тук в тежките дни

и отново сол в раната ми сипваш ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.