Мечтите ми отнеха
Животът тъп мечтите ми изстиска...
Аз вече нямам идол... Нямам Бог!
Като вълна в прибоите се плискам.
Рева като затворен във Чартог...
Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.
Засенчват слънцето на моя взор...
В сърцето ми пробиват люти рани
и ме изстласкват в задния ни двор...
Да чакам!? На какво да се надявам?!
Какво да гледа този сляп народ!
Фалшиви знамена навсякъде развяват. ...