Мечтите ми отнеха

31 мар. 2012 г., 14:22

Поэзия » Гражданская

479 0 2

Мечтите ми отнеха

Животът тъп мечтите ми изстиска...

Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

Като вълна в прибоите се плискам.

Рева като затворен във Чартог...

Над мен стоят, безброй, „богоизбрани”.

Засенчват слънцето на моя взор...

В сърцето ми пробиват люти рани

и ме изстласкват в задния ни двор...

Да чакам!? На какво да се надявам?!

Какво да гледа този сляп народ!

Фалшиви знамена навсякъде развяват.

И в бъркотията ни няма брод!

Кажете ми в какво да вярвам?

Отровен е светът ни от лъжи.

Напразно пусто в празното прекарвам...

А всичко туй в душата ми тежи!...

Дори илюзиите ми отнеха...

Останах във живота без мечти!

Наверно и на другите ги взеха?!

И вече няма кой да полети...

argonyk (Димитър Никифоров)

2012-05-01T18:26:01+03:00

Славов, ти не приемаш ничия оценка, освен своята!
"Животът тъп мечтите ми изстиска...

Аз вече нямам идол... Нямам Бог!

Като вълна в прибоите се плискам.

Рева като затворен във Чартог..."

Първо се пише ЧЕРТОГ, А НЕ ЧАРТОГ и второ, защо ще реве някой затворен в палат(дворец,замък)думата се използва и за покои, стая, брачно ложе...нещо недоумявам този рев...ама ти си реви де, не ми пречиш
Hekredel (Христо Славов)

2012-05-01T18:03:10+03:00

Разбира се, че всичко е хиперболизация!За мен това е начина да изразя чувствата, които напрират понякога във мене...Така,че не мога да приема Вашата реакция, като доброжелателна.Извинете ме за не особенно ласкавите думи, с които възприемам Вашата оценка на това, което съм написал, искренно!