Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета
щом Слънцето от хълма разцъфти.
Земята се превръща на карета.
И хукват боси моите мечти!
През камъни, дървета и ливади.
През огън. И дълбоки снегове.
Мечтите ми са още голобради.
Мечтите ми са стръмни върхове!