Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни,
блестят по сухата земя?
Изчезнаха мечтите безвъзвратно,
потули ги в забрава и снегът...
На мястото им днес гробове страшни
са зейнали - смразява се кръвта,
сърцата ни са книги прашни -
не смеят да покажат красота... ...